За д-р Бах

“Болестта не е наказание или жестокост, а просто средство, с което душата ни показва нашите грешки и ни предпазва от по-значителни вреди – за да ни върне към истината и светлината, от които никога не трябва да се отклоняваме.”

Едуард Бах

На 24 септември 1886 г. в Мослей, Англия, се ражда една невероятна личност д-р Едуард Бах. Благодарение на него и една велика любов, една определена цел в живота е решаващия фактор за човешкото щастие и здраве. Завършва медицина към Университетската болница в Лондон. Работи като хирург, бактериолог, патолог и допринася много за традиционната медицина и хомеопатията. Въпреки признанието и постиженията му в тези области, това, което изпълвало изцяло неговия живот, било желанието му да открие истинско лечение, което да замести сложните научни методи, не доказали пълна сигурност в изцеляването на всяка болест.По време на тези си изследвания, през 1917 г. Едуард Бах се разболява от злокачествен тумор на далака. Докторите му давали не повече от три месеца живот – твърде малко за да довърши работата си, която считал, че едва сега започва. Продължил да работи неуморно ден и нощ губейки представа за времето и отредените му дни изтекли твърде бързо и той осъзнал, че здравето му е много по-добро, отколкото когато и да е.

В периода 1919 – 1922 г. Бах работи като патолог и бактериолог в Лондонската хомеопатична болница. Където се запознава с идеите на Самуел Ханеман /основателя на хомеопатията/ и останал поразен от голямото сходство на собствените си изводи и откритията на този мъж, направени преди толкова много години, без помощта на модерна апаратура. Ханеман също като него вярвал, че трябва да се лекува пациента, а не болестта – неговия характер, темперамент, емоционалност, състояние на ума. От този момент, изследванията на Бах продължили в насока търсене на по-чисти лекове в природата, които да не са продукт от болестта. Открил някои растения, които по действие наподобявали групите бактерии, но нещо липсвало за да се получат същите резултати – липсвала полярността. Нужна била обратна на болестта полярност, за да подействат. Във връзка с това Бах дава и следната дефиниция за болестта: “Науката клони да покаже, че животът е хармония – състояние да бъдеш в тон, в унисон – и че болестта е дисонанс или състояние, когато една частица от цялото не трепти в хармония”.

Точно в момент, когато получил пълно признание и популярност сред медицинските среди, Бах се отказва от досегашната си практика в Лондон и се посвещава изцяло на работата си по откриване на типовете личности и подходящите растителни лекове за тях.Много растения, разбира се, притежават медицински свойства и те отдавна се използват в билковата медицина, но Бах вярвал, че истински лекуващите растения, трябва да съдържат много по-голяма сила. Надарен с изключителна сензитивност и интуиция, той знаел, че ще намери подходящите лекове сред простите диви цветя на полето, както и това, че животът на растението е съсредоточен, там където е и неговото потенциално семе – в цвета. Така, скитайки из горите и полята, през 1930 г. Бах открил вече дванадесет лека, предназначени да излекуват 12 основни негативни състояния като: страх, ужас, нерешителност, безразличие и апатия, съмнение в себе си, нетърпение, прекален ентусиазъм, самота, умствено самоизмъчване и нахалство. По това време публикува и книгата си “Дванадесетте лечителя и други лекове”. В една ранна утрин, наблюдавайки капка роса, Бах усетил, че тя е силно активна и съдържа свойствата на растението, изтеглени чрез топлината на слънцето. Така открил слънчевия метод за приготвяне на есенциите.

В периода 1930 – 1936 г. Бах предписва на пациентите си само растителните лекове и практиката му дала убеждението за ефикасността им. Много болестни симптоми, не повлиявани до тогава от класическата медицина, били трайно отстранявани, освен че се позитиви-рала личността на пациентите, които познали щастието и желанието за живот. Терапията била нежна, безболезнена, достъпна за всеки, и без опасност от нежелани реакции и странични ефекти. Не били необходими медицински познания, за да бъдат предписвани лековете.Всички свои открития, той периодично предоставял на обществеността чрез списанието “Хомеопатичен свят”. Разбира се, революционността на идеите и методите му на работа, с помощта на “неквалифицирани помощници”, се посрещнали много остро от представителите на традиционната медицина. Бах многократно получава предупреждения от Главния медицински съвет, че ще бъде отписан от Медицинския регистър. В същото време стотици отзиви на негови последователи от цял свят потвърждавали, чрез своята практика, целебността на новата медицинска система.Воден от своята интуиция и любов към природата и всички живи същества, преминавайки през страдания и саможертва, през септември 1936 г. Д-р Едуард Бах поднася в ръцете на човечеството своята завършена лечебна система. Два месеца след откриване и на последното от общо 38-те лечебни растения, той починал в съня си.